мезел

Речник на българския език

1. мезел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мезел е производна форма на мезя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мезел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мезел е производна форма на мезя (мин. деят. несв. прич. м. р.).