мегауспеха

Речник на българския език

1. мегауспеха — ед. ч. непълен член

мегауспеха е производна форма на мегауспех (ед. ч. непълен член).

2. мегауспеха — бройна форма

мегауспеха е производна форма на мегауспех (бройна форма).