мебелирахме

Речник на българския език

1. мебелирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

мебелирахме е производна форма на мебелирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. мебелирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

мебелирахме е производна форма на мебелирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).