мачкотил

Речник на българския език

1. мачкотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мачкотил е производна форма на мачкотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мачкотил — мин. деят. св. прич. м. р.

мачкотил е производна форма на мачкотя (мин. деят. св. прич. м. р.).