мачка

Речник на българския език

1. мачка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мачка е производна форма на мачкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. мачка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мачка е производна форма на мачкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. мачка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мачка е производна форма на мачкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).