мацотил

Речник на българския език

1. мацотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мацотил е производна форма на мацотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мацотил — мин. деят. св. прич. м. р.

мацотил е производна форма на мацотя (мин. деят. св. прич. м. р.).