мацотело

Речник на българския език

1. мацотело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мацотело е производна форма на мацотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мацотело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мацотело е производна форма на мацотя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).