мацнел

Речник на българския език

1. мацнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мацнел е производна форма на мацна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мацнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мацнел е производна форма на мацна (мин. деят. несв. прич. м. р.).