мацнало

Речник на българския език

1. мацнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мацнало е производна форма на мацна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мацнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

мацнало е производна форма на мацна (мин. деят. св. прич. ср. р.).