махнела

Речник на българския език

1. махнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

махнела е производна форма на махна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. махнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

махнела е производна форма на махна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).