махнел

Речник на българския език

1. махнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

махнел е производна форма на махна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. махнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

махнел е производна форма на махна (мин. деят. несв. прич. м. р.).