махнало

Речник на българския език

1. махнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

махнало е производна форма на махна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. махнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

махнало е производна форма на махна (мин. деят. св. прич. ср. р.).