махахте

Речник на българския език

1. махахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

махахте е производна форма на махам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. махахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

махахте е производна форма на махам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).