мастерирало

Речник на българския език

1. мастерирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мастерирало е производна форма на мастерирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мастерирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мастерирало е производна форма на мастерирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. мастерирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

мастерирало е производна форма на мастерирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. мастерирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мастерирало е производна форма на мастерирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).