маршрутирало

Речник на българския език

1. маршрутирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

маршрутирало е производна форма на маршрутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. маршрутирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

маршрутирало е производна форма на маршрутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. маршрутирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

маршрутирало е производна форма на маршрутирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. маршрутирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

маршрутирало е производна форма на маршрутирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).