маршрутизирал

Речник на българския език

1. маршрутизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

маршрутизирал е производна форма на маршрутизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. маршрутизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

маршрутизирал е производна форма на маршрутизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. маршрутизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

маршрутизирал е производна форма на маршрутизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. маршрутизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

маршрутизирал е производна форма на маршрутизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).