мариновало

Речник на българския език

1. мариновало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мариновало е производна форма на мариновам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мариновало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мариновало е производна форма на мариновам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. мариновало — мин. деят. св. прич. ср. р.

мариновало е производна форма на мариновам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. мариновало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мариновало е производна форма на мариновам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).