маносвахте

Речник на българския език

1. маносвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

маносвахте е производна форма на маносвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. маносвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

маносвахте е производна форма на маносвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).