маносвало

Речник на българския език

1. маносвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

маносвало е производна форма на маносвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. маносвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

маносвало е производна форма на маносвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. маносвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

маносвало е производна форма на маносвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. маносвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

маносвало е производна форма на маносвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).