маносахте

Речник на българския език

1. маносахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

маносахте е производна форма на маносам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. маносахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

маносахте е производна форма на маносам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).