манкирахте

Речник на българския език

1. манкирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

манкирахте е производна форма на манкирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. манкирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

манкирахте е производна форма на манкирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).