манкирахме

Речник на българския език

1. манкирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

манкирахме е производна форма на манкирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. манкирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

манкирахме е производна форма на манкирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).