манкираха

Речник на българския език

1. манкираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

манкираха е производна форма на манкирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. манкираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

манкираха е производна форма на манкирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).