манкирах

Речник на българския език

1. манкирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

манкирах е производна форма на манкирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. манкирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

манкирах е производна форма на манкирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).