манкирало

Речник на българския език

1. манкирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

манкирало е производна форма на манкирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. манкирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

манкирало е производна форма на манкирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. манкирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

манкирало е производна форма на манкирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. манкирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

манкирало е производна форма на манкирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).