манкирал

Речник на българския език

1. манкирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

манкирал е производна форма на манкирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. манкирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

манкирал е производна форма на манкирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. манкирал — мин. деят. св. прич. м. р.

манкирал е производна форма на манкирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. манкирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

манкирал е производна форма на манкирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).