манкира

Речник на българския език

1. манкира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

манкира е производна форма на манкирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. манкира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

манкира е производна форма на манкирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. манкира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

манкира е производна форма на манкирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).