мандръсаше

Речник на българския език

1. мандръсаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

мандръсаше е производна форма на мандръсам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. мандръсаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

мандръсаше е производна форма на мандръсам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).