мандръсахте

Речник на българския език

1. мандръсахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

мандръсахте е производна форма на мандръсам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мандръсахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

мандръсахте е производна форма на мандръсам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).