мандръсах

Речник на българския език

1. мандръсах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

мандръсах е производна форма на мандръсам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. мандръсах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

мандръсах е производна форма на мандръсам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).