мандръсал

Речник на българския език

1. мандръсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мандръсал е производна форма на мандръсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мандръсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мандръсал е производна форма на мандръсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мандръсал — мин. деят. св. прич. м. р.

мандръсал е производна форма на мандръсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. мандръсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

мандръсал е производна форма на мандръсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).