мандръса

Речник на българския език

1. мандръса — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мандръса е производна форма на мандръсам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. мандръса — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мандръса е производна форма на мандръсам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. мандръса — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мандръса е производна форма на мандръсам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).