майтапело

Речник на българския език

1. майтапело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

майтапело е производна форма на майтапя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. майтапело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

майтапело е производна форма на майтапя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).