майсторили

Речник на българския език

1. майсторили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

майсторили е производна форма на майсторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. майсторили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

майсторили е производна форма на майсторя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).