майсторила

Речник на българския език

1. майсторила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

майсторила е производна форма на майсторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. майсторила — мин. деят. св. прич. ж. р.

майсторила е производна форма на майсторя (мин. деят. св. прич. ж. р.).