майсторил

Речник на българския език

1. майсторил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

майсторил е производна форма на майсторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. майсторил — мин. деят. св. прич. м. р.

майсторил е производна форма на майсторя (мин. деят. св. прич. м. р.).