маймунило

Речник на българския език

1. маймунило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

маймунило е производна форма на маймуня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. маймунило — мин. деят. св. прич. ср. р.

маймунило е производна форма на маймуня се (мин. деят. св. прич. ср. р.).