маймунил

Речник на българския език

1. маймунил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

маймунил е производна форма на маймуня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. маймунил — мин. деят. св. прич. м. р.

маймунил е производна форма на маймуня се (мин. деят. св. прич. м. р.).