магнитизирало

Речник на българския език

1. магнитизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

магнитизирало е производна форма на магнитизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. магнитизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

магнитизирало е производна форма на магнитизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. магнитизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

магнитизирало е производна форма на магнитизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. магнитизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

магнитизирало е производна форма на магнитизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).