магнитизирал

Речник на българския език

1. магнитизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

магнитизирал е производна форма на магнитизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. магнитизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

магнитизирал е производна форма на магнитизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. магнитизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

магнитизирал е производна форма на магнитизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. магнитизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

магнитизирал е производна форма на магнитизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).