магнетизирал

Речник на българския език

1. магнетизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

магнетизирал е производна форма на магнетизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. магнетизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

магнетизирал е производна форма на магнетизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. магнетизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

магнетизирал е производна форма на магнетизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. магнетизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

магнетизирал е производна форма на магнетизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).