лющила е

Речник на българския език

1. лющила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лющила е е производна форма на лющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лющила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лющила е е производна форма на лющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).