лющения

Речник на българския език

1. лющения — мн. ч.

лющения е производна форма на лющене (мн. ч.).

2. лющения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

лющения е производна форма на лющя (мин. страд. прич. м. р. непълен член).