люшнете

Речник на българския език

1. люшнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

люшнете е производна форма на люшна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. люшнете — повелително наклонение, мн. ч.

люшнете е производна форма на люшна (повелително наклонение, мн. ч.).