люшнела

Речник на българския език

1. люшнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

люшнела е производна форма на люшна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. люшнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

люшнела е производна форма на люшна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).