люшнел

Речник на българския език

1. люшнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

люшнел е производна форма на люшна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. люшнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

люшнел е производна форма на люшна (мин. деят. несв. прич. м. р.).