люшвало

Речник на българския език

1. люшвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

люшвало е производна форма на люшвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. люшвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

люшвало е производна форма на люшвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. люшвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

люшвало е производна форма на люшвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. люшвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

люшвало е производна форма на люшвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).