люшвал

Речник на българския език

1. люшвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

люшвал е производна форма на люшвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. люшвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

люшвал е производна форма на люшвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. люшвал — мин. деят. св. прич. м. р.

люшвал е производна форма на люшвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. люшвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

люшвал е производна форма на люшвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).