люшва

Речник на българския език

1. люшва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

люшва е производна форма на люшвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. люшва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

люшва е производна форма на люшвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. люшва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

люшва е производна форма на люшвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).