люспили

Речник на българския език

1. люспили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

люспили е производна форма на люспя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. люспили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

люспили е производна форма на люспя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).